Така обичам тишината,
и сутрин сам кафето си да пия...
Да се разхождам денем из гората,
а нощем книгата да ме завие...

Аз съм последната капка,
чакам на дъното
тъмно и търпеливо
да ми донесеш
горския вкус
на дъбовата корона,
който е прочел небето
на всички езици...
Ще ме преглътнеш ли,
или отмиеш
с основната мисъл
на някой писател,
който топли вкуса
на сънищата
по принцип приятни...

Това за мен ли го написа?
Защото и аз обичам тишината и да се усамотявам.
Четях много, но от 10–15 години не мога да чета книги, особено художствена литература.

Мъдра си, като името си!
Поздравления!