След толкова грешки и пътища тежки,
след луди години и такива с насмешка,
след лято,след зима,
след горчилка и прах....
Страхът си преборих
И ето ме пак

!

Браво!

"От залеза до изгрева – в небето на надеждата узрял,
под свечерената самотност на простора
пренесъл своя земен дял
през живожарищата на позора;
през горестта на сто страдания,
през люта бол и разстояния
на времето завоите опасни извървял –
при тебе се завръщам пак! ... Не съм ли закъснял?".

Браво- чудесни стихове!