Не искам ризи по поръчка 
да шия цял живот,
иглата ми е твърде тънка
за всякакъв хомот...

Не искам стихове да пиша
за фалш и суета,
животът ми е твърде кратък 
за всякаква лъжа.

Не искам да излизам в петък,
излязла бих сега...
Какво като сама ще съм със вятъра...
харесва ми така

В петък излизаш за да идеш на пазар, а в неделя излизаш за да идеш на театър или на концерт. И трябва да се облечеш добре, защото времето захладня. Другото може и да не го правиш.

Кратката фраза, достъпните за сърцето думи, а не литературната терминология, пробиват предубежденията и недоверието в поетичната искреност на Е. Дикинсън. Бих допълнил: и на теб. Поздравления, Софи!
ПП: Ако приемеш, заради ритъма, предпоследния стих промени така: Какво като сама ще съм със вятъра...