https://www.kingsimeon.bg/2023/09/varhovnoto-delo-na-tsar-ferdinand-i-115-godini-ot-obyavyavaneto-na-nezavisimostta/

В началото на XX век, основен въпрос за Княз Фердинанд, народа и правителството си остава обединението на единната българска народност в границите на независима българска държава. Събитията след поражението на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. налагат все по-интензивната защита на българската кауза пред Великите сили. Тази сложна и извънредно деликатна дейност се ръководи изцяло от Българския Княз.

През 1907 г. за трудната мисия той намира пълната подкрепа от правителството на Демократическата партия, начело с Александър Малинов. Премиерът не скрива русофилските си настроения, които в този момент са само от полза за Княза. Защото, след възстановяването на приятелските отношения с Петербург от правителството на д-р Стоилов, Русия заема основно място в стратегическите планове на владетеля за решаване на националната кауза – обединението на българските земи. За да се осъществят реални стъпки и в тази посока, обаче, е необходимо обявяване на държавна независимост, която да превърне България в реален и равностоен партньор в европейската политика. Допълнително основание за започване на подготовката за историческия акт дават и две важни външнополитически събития. От една страна, това са взетите решения при срещата на английския Крал Едуард VII и руския Император Николай II в Ревал /дн. Талин/ през юни 1908 г., които предлагат мерки за реформи в Македония. От друга страна, международната обстановка допълнително се усложнява и от извършения през юли 1908 г. Младотурски преврат.

Склонен към сложни, но добре премислени ходове, Княз Фердинанд заминава в средата на лятото за Европа, за да извърши сам необходимите проучвания. От проведените срещи отново става ясно, че европейските държави са категорично против подобна стъпка. Единствена Австро-Унгария приема да подкрепи българската акция, поради обстоятелството, че срокът, определен от Берлинския договор за австро -унгарската окупация на Босна и Херцеговина изтича, а Виена няма намерение да връща обратно тези територии на Османската държава. Напротив, тя се готви да ги анексира. В края на август, при среща в Карпатите, Князът и премиерът Малинов решават обявяването на независимостта да стане едновременно с анексията на Босна и Херцеговина. В началото на септември тайно започва подготовката за съдбовното събитие.

На 8 септември 1908 г. в кралския дворец в Буда, по време на тържествата за 60 -годишния юбилей от възкачването на Император Франц Йосиф на престола, едновременната акция на Австро-Унгария и Българското княжество се съгласува в детайли. На връщане в България Княз Фердинанд прави последен дипломатически сондаж при румънския Крал Карол.

На 21 септември княжеската яхта “Цар Крум” акостира в Русе, посрещната от целия кабинет. Ето какво е записал самият премиер Александър Малинов за тези съдбовни часове:

„ В Двореца на 20 септември се получи една телеграма, в която Князът молеше да ми бъде предадено желанието му, щото с всичките си другари /министри/ да се намеря в Русе, гдето щял, идещ от Румъния, да пристигне… Когато яхтата му „Хан Крум” акостира и хвърли котва, бяхме помолени да влезем всички в парахода. Тук Князът, като се здрависа с всички министри и поразмени с тях по някоя дума, ме помоли да се оттеглим на „съвещание”, както се изрази той. В салона на парахода, гдето ставаше това съвещание, Князът каза: “Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново,  старата столица на българските царе… “ 

Още същата нощ владетелят отпътува за Велико Търново. Майстор на психологическото въздействие, той не слиза на централната гара, където всички го очакват, а незабелязано прави това на спирка “Трапезица”, за да избегне до последния момент всякакви евентуални препятствия.

Спомените на свидетелите и до днес ни правят съпричастни на великия държавнически акт, когато под звъна на църковните камбани, възторжените възгласи на народа и тържествения салют на оръдията, Търновският Митрополит Антим провъзгласява едновременно Независимостта на България, и първият след 512 години, български Цар – Фердинанд I. Ето какво описват търновските общественици свещеник Тодор Хлебаров и Христо Стойков:

„Щом стигна влака при спирката „Трапезица”, Негово Величество, облечен в мундир, обкичен с всичките си ордени, слезе и се запъти пешком, сам самичък, подпиращ се на бастон, за „Асенова махала”. /Говори се, че Царят бил в същото облекло, с което за пръв път бил стъпил на българска земя. Още се говори, че той, верен на традициите на древните български Царе, поел по същия този път, по който и те някога са вървели, през Асенова махала за църквата „Свети 40 мъченици”……През време на молебена Н.Ц.Височество стоеше на Владиковия трон и дълбоко бе унесен в тайнственото религиозно настроение. В 12 часа Н.Ц.Височество с тих, бавен и спокоен тон прочете следующия Манифест…

На излизане от църквата Царят поздрави построените сборни дружини от 18-и пех. Етърски и 20-и пех. Добружански полкове и ротата от 5-а пионерна дружина, на което войниците отговориха с новия титул на държавния глава: “Здраве желаем, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО”.

Процесията от тука се отправи за Царевец, гдето бе събран многохиляден народ. Тук Министър-председателят прочете отново Манифеста за възобновяването на Българското Царство. Гръмогласни възторжени приветствия огласиха цялата историческа околност…Многохилядният народ с горещ ентусиазъм приветствува извършеното велико дело и първия си Български цар на възобновеното Българско Царство!”

В ранния следобед, Цар Фердинанд, придружен от военния министър, заминава за Преображенския манастир. Топло посрещнат от манастирското братство, с тържествена църковна процесия той е въведен в манастирския храм, където е отслужен Благодарствен молебен за възобновеното Българско Царство и първият български Цар на независима България. По-късно, в манастира пристигат членовете на Министерския съвет, председателят на Народното събрание и свитата на Царя. По време на импровизиран  обяд, Цар Фердинанд отваря специално приготвената бутилка 100 -годишно френско вино, наследено от неговия дядо Крал Луи Филип, и вдига тост за независимото Българско Царство.

Вечерта Цар Фердинанд се връща в Търново, където отново става свидетел на огромната радост, обхванала жителите му, окичени с цветя, развяващи знамена и пеещи песни. Сред тържествуващото гражданство са опълченци, ученици, военни, селяни от околните села. Файтонът на Царя едва си проправя път към гарата сред радващото се множество, което заглушава всичко с непрекъснато „Ура“!

Скоро след тези вълнуващи събития, на 15 октомври, при откриването на първата редовна сесия на ХІV Обикновено Народно Събрание, Цар Фердинанд І произнася своето Тронно слово, изцяло посветено на историческия акт. В него Царят казва следното:

„Провъзгласяването на Независимостта на България – едно право дело – биде посрещнато с всеобщ възторг от доблестния и обичания Ми народ…Чрез Вас, народните избраници, изпращам народу Моята сърдечна благодарност. Предайте му, че неговите идеали са и Моите. Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново. Нека всинца – добри синове на майка България – застанат под него, нека всичките си сили насочим към идеала: да видим народа си велик и благоденствующ!”

 

Мълвина Господинова, историк

Чрез акта на независимост бяха преодолени ЧАСТ от несправедливостите, наложени от вражеския акт- Берлинския договор.