По навик се събуждаш през година,
от люспица на дракон съживен.
Летиш край него,чак до Райската градина,

Да си беше мълчало,сърце!
Кой те пита?Защо се обаждаш?
Цял живот,като малко дете,

Рибарско селище и стар рибар...
Той мрежата си хвърля.
Даде ли, или не, морето дар,

Не се опитвай да ме разбереш-
и аз не се разбирам...
Защо ли скучен, сух брътвеж,

 Човекът с две лица е,
то се знае.
Игрички и игри играе.