Постинг
08.03.2021 12:01 -
Приют за премълчаните пространства
В пространството на думите и книгите,
където те затварям тихо -
не пускам никого, безкрайно никого,
за да бъда сигурен, че ще останеш...
И да те опазя - от чуждите очи,
овълчени от трепетната завист
на не съвсем дораслите...
Дори от себе си, когато искам да си тръгнеш...
Защото ме боли...
Като кътник ме болят пространствата понякога...
В коляното на болката прескача кървава светкавица и...
Пада мрак...
Ще ти омръзна - знам - с развалините си по тялото...
Но виж духът ми как е вдигнал вимпел -
откакто си до мене...
Развява смело трикольора на надеждата
и ветровете острозъби не му пречат...
Притихва заливът, а залезът присяда на кърмата му...
Загубените в мрака котви -
въжетата разпъват като струни на китара.
Гротмачтите проскърцват.
Особено тежат прибраните платна -
подобно некролози,
а очите на крайбрежните шантани -
тъгуват като недолюбени кокетки...
И само в моите джобове
се сгушна тихичко попътен вятър -
за екипаж безгрижен не намерил хора...
В каютите на празника се свърши кислородът.
Пияните се гмурнаха да търсят бисери
в седефените миди...
И над града се спусна добротата...
А аз - отключвам думите -
и те прегръщам...
https://m.youtube.com/watch?v=DIcsRVWfvYg
където те затварям тихо -
не пускам никого, безкрайно никого,
за да бъда сигурен, че ще останеш...
И да те опазя - от чуждите очи,
овълчени от трепетната завист
на не съвсем дораслите...
Дори от себе си, когато искам да си тръгнеш...
Защото ме боли...
Като кътник ме болят пространствата понякога...
В коляното на болката прескача кървава светкавица и...
Пада мрак...
Ще ти омръзна - знам - с развалините си по тялото...
Но виж духът ми как е вдигнал вимпел -
откакто си до мене...
Развява смело трикольора на надеждата
и ветровете острозъби не му пречат...
Притихва заливът, а залезът присяда на кърмата му...
Загубените в мрака котви -
въжетата разпъват като струни на китара.
Гротмачтите проскърцват.
Особено тежат прибраните платна -
подобно некролози,
а очите на крайбрежните шантани -
тъгуват като недолюбени кокетки...
И само в моите джобове
се сгушна тихичко попътен вятър -
за екипаж безгрижен не намерил хора...
В каютите на празника се свърши кислородът.
Пияните се гмурнаха да търсят бисери
в седефените миди...
И над града се спусна добротата...
А аз - отключвам думите -
и те прегръщам...
https://m.youtube.com/watch?v=DIcsRVWfvYg
Няма коментари