Постинг
10.06.2016 07:50 -
Изгубена
Незнам дали да вярвам още в приказки,
дали да вярвам още в чудеса???
По навик, разстоянията меря,
по навик
часовете все броя...
а вътре
в мен е времето притихнало
спи своя дълъг летаргичен сън
и няма ли те-не, не искам да се будя
за себе си
бодлив съм трън...
Два сята,
много пътища,
и сенки...
Понякога се губим в лабиринт...
Дано успея пак да се намеря
и пътят ми
да е един...
дали да вярвам още в чудеса???
По навик, разстоянията меря,
по навик
часовете все броя...
а вътре
в мен е времето притихнало
спи своя дълъг летаргичен сън
и няма ли те-не, не искам да се будя
за себе си
бодлив съм трън...
Два сята,
много пътища,
и сенки...
Понякога се губим в лабиринт...
Дано успея пак да се намеря
и пътят ми
да е един...
Приказка за скромното момиче
Пълно слънчево затъмнение 08.04.2024 (li...
ЩЕ БИЯ ЖЕНА СИ ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН,АКО ТА...
Пълно слънчево затъмнение 08.04.2024 (li...
ЩЕ БИЯ ЖЕНА СИ ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН,АКО ТА...
Ще спра да вярвам в любовта
единствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
цитирайединствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
Препрочетох няколко пъти - много ми хареса! Поздрави, Софи!
цитирайdonchevav написа:
Препрочетох няколко пъти - много ми хареса! Поздрави, Софи!
Важното е посоката да е вярната!
цитирайза хубавото стихотворение!
Прегръдки - Литатру!
цитирайПрегръдки - Литатру!
Стилът ти много ми допадна.
Радвам се, че се срещнахме.
цитирайРадвам се, че се срещнахме.
хареса ми :)
цитирайsofisofi написа:
Ще спра да вярвам в любовта
единствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
единствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
Абсолютно правилно! Така трябва. Обичането е единственият смисъл на съществуването.