Постинг
10.06.2016 07:50 -
Изгубена
Незнам дали да вярвам още в приказки,
дали да вярвам още в чудеса???
По навик, разстоянията меря,
по навик
часовете все броя...
а вътре
в мен е времето притихнало
спи своя дълъг летаргичен сън
и няма ли те-не, не искам да се будя
за себе си
бодлив съм трън...
Два сята,
много пътища,
и сенки...
Понякога се губим в лабиринт...
Дано успея пак да се намеря
и пътят ми
да е един...
дали да вярвам още в чудеса???
По навик, разстоянията меря,
по навик
часовете все броя...
а вътре
в мен е времето притихнало
спи своя дълъг летаргичен сън
и няма ли те-не, не искам да се будя
за себе си
бодлив съм трън...
Два сята,
много пътища,
и сенки...
Понякога се губим в лабиринт...
Дано успея пак да се намеря
и пътят ми
да е един...
Ще спра да вярвам в любовта
единствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
цитирайединствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
Препрочетох няколко пъти - много ми хареса! Поздрави, Софи!
цитирайdonchevav написа:
Препрочетох няколко пъти - много ми хареса! Поздрави, Софи!
Важното е посоката да е вярната!
цитирайза хубавото стихотворение!
Прегръдки - Литатру!
цитирайПрегръдки - Литатру!
Стилът ти много ми допадна.
Радвам се, че се срещнахме.
цитирайРадвам се, че се срещнахме.
хареса ми :)
цитирайsofisofi написа:
Ще спра да вярвам в любовта
единствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
единствено когато спра да дишам,
а може би... и след това...
навярно пак ще те обичам..
Абсолютно правилно! Така трябва. Обичането е единственият смисъл на съществуването.