Няма как да затвориш вратата,
няма как да си тръгнеш... от мене...
във душата си вечно ще носиш,
нещо мъничко,
шепа от мене...
Беше ребус...
беше трудна загадка,
бе усмивка във сивият ден,
като полъх на вятър...
безвремие....
сътворен  беше
само за мен...