Ръцете-празни,
очите-влажни,
;душа-разбита....
на две превита...
Сърце...
за теб какво да кажа...
вървиш все още по паважа... 
не спираш с твойте настроения,
и вярваш някога в знамения,
кървиш за чужда болка непрестанно,
а има ли от теб по важно...

Няма по-важно от него и в буквалния, и в преносния смисъл :)
поздрави, прекрасен стих - докосва! :)