Разлисти се крайпътното дърво
и в сянката му скрих тъгата си,
щом в клоните му стори си гнездо
оная птица,най-добра приятелка...

И някак ми е леко на душата
навън е пролет... птицата ми пей
в гнездото рожби ще отгледа,
ще ги закриля... с погледа на змей...

Щом есента настъпи неизбежно
крайпътното дърво ще замълчи,
последното окапало листо ще стане лъч надежда,
че птицата не ще да отлети...

 

Да, кръговратът в природата - чудото на вечното обновление...и сезонът на щастието, когато чудната птица пее в клоните, а на душата е леко и весело. Мигът трябва да бъде уловен и изживян - в следващата минута радостта помръква, идва есента. Остава надеждата, че всичко в природата се повтаря, че пак ще има и пролет, и птици, и щастие - и скрита тъга:)))
Хареса ми, Софи! Благодаря ти за позитивната визия! Весел празник!