На другар се разгневих,
казах му-и му простих.
Към врага гневът ме тласна
Премълчах-гневът порасна.
Той тъй расна ден и нощ
и наля се плод-разкош.
В миг врагът плода съзира
и че той е мой,разбира
И във двора ми по мрак
се промъква злият враг.
Радва ми в зори окото-
проснат възнак
под дървото.
              У.Блейк

Разсмя ме.
Отровен плод се отглежда за враговете.
Така трябва.

но, проумян, достатъчен за вдъхновение ... Зарадва ме споделената творба като част от творбите в "основата", вероятно, на поетичните ти вдъхновения... Да дерзаеш поетично!