Мислех, че ще съм се върнал(а)
още преди да съм тръгнал (а)...
ала колко съм грешал(а)-
грешен път си бях избрал(а)...
И попаднах  в черна дупка,
скрих се като във черупка...
В този непрогледен мрак
без да търся ясен знак-
казах си-
"Ще продължа!
В ступор няма да стоя"
И така -полека лека
се изправих 
Аз Човекът 

Да така се е изправил Човекът.

Много ми хареса.