Поредната безсънна нощ
изниза се,
отново
бавно
и безшумно....
Как трудно е да бъдеш
себе си...
а искам вярваи ми,
безумно.
И роб отново ставам
на условности,
неписани житеиски правила,
не ми отива зная безкомпромисно,
да тегля подир туй чарта.
Не ми отива по ръба да ходя....
безгрижно да замахна със ръка,
а искам,вярвай ми
безумно,
за бога,
искам го това.